Четвъртият международен образователен форум „Образованието през парадигмата на хуманизма и изкуствения интелект“, организиран от Община Варна, се провежда на 2 и 3 септември в зала „Аула“ на Икономическия университет-Варна. За поредна година конференцията поставя теми, свързани с иновациите и дигиталните решения в образованието, постигането на хармония между преподаване и използване на изкуствения интелект в живота на младите хора. В рамките на двудневната програма ученици и студенти от Варна ще презентират индивидуални и екипни изследователски проекти и практики, софтуерни и хардуерни разработки.
НСОРБ е традиционен партньор на форума, заедно с Министерство на образованието и науката, ИКТ Клъстер Варна, образователните институции в града, включително и варненските университети.
Целта на събитието е да се наложи като ежегодна образователна платформа за споделяне на опит, иновации и компетенции като част от стратегията за развитие на Варна като град на знанието и желано място за кариерно развитие и професионално усъвършенстване. Във форума участват още работодателските и синдикални организации в сферата на образованието – Съюзът на работодателите в системата на народната просвета, Сдружението на директорите в средното образование, Синдикатът на българските учители и Независимият учителски синдикат.
За екипа на Община Варна образованието е основен приоритет, тъй като може да бъде „бързата писта“ към прогреса и подобряването на икономическата среда. Одобрени са над 60 млн. лв. от НПВУ по линия на образованието, които вече се инвестират в нова инфраструктура, техника, оборудване и иновации. Това са инвестиции в младите хора. Това е начинът образованието да направи своята следваща стъпка и Варна не трябва да изостава от тази динамика, заяви в приветствието си към участниците кметът на Варна и член на УС на НСОРБ Благомир Коцев. Той добави, че с интерес ще следи изследователските проекти на варненските ученици и деца, които ще бъдат представени на форума.
„С ръководството на НСОРБ дискутираме активно проблемите на българското образование и като председател на Постоянната комисия по образование (ПКО) на Сдружението, уверявам, че подкрепяме всички важни инициативи, свързани с подобряването на качеството му“, каза заместник-кметът на община Русе Енчо Енчев.
Той добави, че настоящата конференция предхожда редовното есенно заседание на ПКО, затова заложените теми, въпросите в дискусиите, споделеният опит и запознанствата в рамките на двудневното събитие ще бъдат изключително полезни.
„Най-прекият път за намиране на правилните решения за доброто образование на децата ни е предоставянето на платформа за открит диалог, събираща всички гледни точки по най-актуалните проблеми и генерираща ефективни идеи и иновативни решения“, заяви изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева и поздрави Община Варна за амбицията да дават гласност за поредна година на най-належащите теми в сектора.
Изкуственият интелект навлезе в нашето ежедневие за много кратко време, а бурното развитие на технологията буквално всеки ден дава нови възможности, добави тя и даде пример с поредицата от събития на НСОРБ в началото на годината, в рамките на които пред общинските ръководства бяха представени възможните перспективи за използване на АI в тяхната дейност.
„Несъмнено всички трябва да се учим в движение и да използваме потенциала, но да не пренебрегваме и рисковете. Не знаем степента на развитие и възможностите, които ще придобият новите технологии. Все още не сме намерили формите за пълноценното им използване. Но едно е сигурно – за да ни бъде полезен, изкуственият интелект трябва да се ръководи от подготвени хора – с критично мислене, с технологични познания, с креативност и амбиции. Именно това е основната ни задача днес – всички ние трябва да направим необходимото, за да може образованието да направи българските деца конкурентноспособни и успешни в технологичното настояще“, заяви Силвия Георгиева. Тя допълни, че задачата не е лесна, преходът от неефективното представяне на информация и знания към създаване на умения и критично мислене ще бъде труден, предвид консерватизма на българската образователна система. Поставянето на началото е наложително, защото всеки загубен ден прави българските деца по-неконкурентноспособни спрямо връстниците им от други страни.
„Свидетели сме на статистики колко средства са осигурени, колко деца са обхванати, колко учители са квалифицирани, но не и резултатите, които трябва да се изразяват в повишените знания и умения на децата ни. Концентрирането върху количество, а не качество е основополагащият въпрос, каза още изпълнителният директор и акцентира вниманието върху необходимостта от обръщане на процеса. „Първо да решим от какво имат нужда децата ни, за да бъдат успешни, след това да търсим най-ефективните средства, за да им го предоставим и накрая да осигурим финансирането. Тази дискусия е наложителна и тя трябва да се води с всички заинтересовани страни. Нашето мнение е, че трябва да се даде повече свобода на местните общности, които в диалог помежду си да решават какви са приоритетите им. В този диалог трябва да се въвлекат не само общините, училищата и детските градини, а и бизнесът, неправителственият сектор, културните и социални институции, читалищата, дори и спортните организации. Именно тогава ще можем да кажем, че сме достигнали до общи решения и имаме подкрепата на обществото за тяхната реализация“, каза тя.
Силвия Георгиева призова участниците да погледнат темите в програмата на конференцията през призмата на детското бъдеще и общата цел – българското образование да се осъвремени и да отговаря на предизвикателствата на бъдещето.
„А бъдещето на професиите е съвсем различно. Изкуственият интелект и автоматизацията ще направят тази промяна толкова значима, колкото е била механизацията в предишните поколения в селското стопанство и производството. Някои работни места ще бъдат загубени, много други създадени, но почти всички ще се променят. Освен новостите, ще се прибавят и спецификите на новите поколения, които имат различни очаквания – работна среда, в която културата, ценностите и доверието не са просто корпоративни лозунги, а основополагащи принципи на организациите. Това изисква от училището не просто да предоставя информация, а да създава проактивни и способни да работят в динамична среда млади хора. Те трябва да могат да намерят синергия между ефективността на изкуствения интелект и незаменимата стойност на човешката изобретателност и уникалност. Оттук следва да поставим въпроса как да изградим успешни професионалисти, активни граждани и отговорни хора“, заяви в заключение Силвия Георгиева и увери, че Сдружението и българските общини подкрепят всяка идея, която води към постигането на тази цел.
Умението за критично отношение към информацията е ключово при прилагането на изкуствен интелект (ИИ) като образователно средство. Неговото усъвършенстване и използване за творчески дейности носи риск за човешките способности и ролята на педагозите е ключова за опазване от подобна дигитална леност. Учителите са призовани да съхранят мотивацията за учене като част от личностното израстване и дори да предотвратяват ползването на ИИ там, където той руши познавателните и социални умения. Това заяви заместник-кметът на Варна Павел Попов по време на събитието.
Няма съмнение, че се намираме в началото на нова епоха в технологичното развитие на човечеството, която ще има ефект върху всички аспекти на съществуването ни, каза още заместник-кметът. Според него значима е темата за последствията, защото до скоро човекът бе единственият субект на творчество и той за първи път се сблъсква с друг автор, който не е с човешки произход и това повдига въпроса щом машината може да създава текстове, музика, изображенията, не се ли разклаща парадигмата на хуманизма.
Според Попов, опитът на изкуствения интелект се състои в способността да се самообучава, да събира данни и да подобрява изборите си въз основа на натрупванията. Машината може не просто да бъде помощник в ученето, а да ни отвори прозорец към разбирането на най-дълбоките структури в познанието и начините за неговото придобиване, посочи още той.
Той припомни, че развитието на ИИ поставя етични проблеми, но те са адресирани на подобаващо ниво още от 2019 г., когато ЮНЕСКО проведе международна конференция за връзката с образованието, чиито резултати са регламентирани в т.нар. Пекински консенсус, където хуманистичният подход е закрепен като задължителна основа за използване на ИИ и е определено развитието му да се осъществява под човешки контрол.
ИИ ще засегне всички професии. Единствените, които са в безопасност, са тези, които са добри в това, което правят, и работят с талант и желание. Такова мнение изрази на международния образователен форум във Варна Доброслав Димитров, който е председател на УС на Българска работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ) и член на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ).
Според него институции и организации, които не поставят технологичността като свой приоритет, ще фалират и ще станат излишни, а това включва и училищата. „Посредственият учител няма да е необходим, защото роботът ще е по-добър от него. Незаменим ще бъде онзи, който вдъхновява“, каза специалистът. Според него трябва да се развива и елитното образование и тези училища, които сега са пет в страната, да станат поне двадесет, за да могат талантливите деца да разгърнат уменията си. „Образованието трябва да ни помогне да си отговорим нация от обслужващ персонал ли искаме да сме или лидери. Ключово е дали ще участваме в процеса за развитие на технологиите“, добави той. По думите му българският институт „Инсайт“ е голяма крачка, защото създава наш суверенен модел ИИ, обучен на база наши данни, а не ползваме други разработки, полезни повече на техните създатели. „Изкуственият интелект е множител на моженето и ние ще станем недостижими ако знаем как да се възползваме от него. Той не е обективен, защото ние го възпитаваме и се влияе от нас, както детето от родителите. Трябва да проявим мислене и да видим отвъд“, посочи специалистът.
Според него хората подценяват колко точно умен е Chat GPT и особено неговата четвърта версия, която се справя със задачите по-добре от 97 процента от хората и граничи с гениалността. Той може да ви свърши всяка работа, за която се сетите и ако не може, проблемът е във вас, защото не знаете как да го питате, категоричен бе специалистът. Намираме се в непозната обстановка и може би най-духовитото е, че ИИ е персона, може да се разглежда като нов синтетичен вид и неговата логика е различна от нашата, допълни той.
В рамките на официалната част на международен образователен форум „Образованието през парадигмата на хуманизма и изкуствения интелект“ приветствие към участниците отправиха още областният управител на Варна проф. д-р Андрияна Андреева, ректорът на Икономически университет – Варна проф. д-р Евгени Станимиров, председателят на УС на БРАИТ и член на КС на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) Доброслав Димитров, председателят на Синдикат “Образование” към КТ „Подкрепа“ д-р Юлиян Петров, председател на УС на ИКТ Клъстер – Варна Емил Цанков.
Програмата на международното събитие продължава днес и утре, като програмата можете да видите: ТУК., като може да се проследи и онлайн: ТУК.
Наши спонсори са:
Български трактори на добри цени при изключително качество